„Полезна културно-масова работа извършваше и читалищното кино, което се ръководеше безвъзмездно от Серги Илиев като заместник-председател, а от 1948 година – като председател на читалището – до обособяването му в самостоятелно предприятие през 1952 г. Киното имаше само платен касиер и кинооператор, носеше редовна и сигурна печалба на читалището.
Нарасналата художествена самодейност, особено на театралните и музикални състави, както и нуждата от удобен салон за чествувания и други публични прояви, наложиха да се извърши ремонт на салона, сцената и кабината на киното.
Оказа се обаче, че покривът и подът на салона и самата сцена са прогнили. Наложи се един основен ремонт и дори преустройство, което беше извършено през 1950 год. Читалището изхарчи всичките си средства, натрупани от приходи от гората, наложи се дори да сключи заеми. Необходимо беше да се разшири сцената в дълбочина и ширина, да се сменят пода и покрива на салона, да се направи балкон и нова прожекционна кабина. Цялото преустройство погълна над 2,000,000 лв. / по тогавашния курс/. Тогава това беше първият обществен строеж от по-голям мащаб. Той се ръководеше безвъзмездно от председателя на читалището Серги Илиев и секретар-касиера Иван Шарков, на когото беше плащано скромно месечно възнаграждение през време на строежа“
Из „Един век светлина“ - Петко Ганчев, 1969г.